"Горе главата, Джийвс" - П.Г.Удхаус


Започнах да чета книгите на Удхаус, защото на задната корица на една от тях пишеше: "Книгите на Удхаус се препоръчват от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия, но няма нужда да сме психически зле, за да им се радваме." Сега, нужно е да уточним, че многоуважаван джентълмен като мен, внимава никога да не се намери в подобно деградивно състояние, но уви, мрачните есенни месеци понякога надделяват.

След "Законът на Устър", трескаво започнах да издирвам друга книга от прословутия английски автор. Попадна ми настоящата - "Горе главата, Джийвс", чиято корица не само напомняше предишната, ами и изобразената сцена беше почти идентична с друга, описана в "Законът". Единствената разлика беше, че Джийвс липсва, а на негово място има някакъв старец с лилав халат на жабки. В книгите на Удхаус сюжетът винаги е толкова увъртян, че човек рано или късно започва да се пита кой, къде, какво е казал, и се оставя на потока от сладка реч да го води към следващите приключения, изникващи пред главните герои. А кои всъщност са те?

Бърти Устър - джентълмен със съмнителни културни познания и неговият иконом Джийвс- готов да рецитира всеки поет от Чосър до Шели. В предишната книга всичко започна с една грозна сметаниера във формата на крава. Тук всичко започва с грозна тиролска шапка. Интересно е, че Удхаус започва книгите си все с подобни естетически разминавания във вкусовете на героите, но тук вече те стават причина за охладняване на взаимоотношенията. Бърти отново се отправя на спасителна мисия в Тотли Тауърс (действието се развива по-късно от "Законът", така че по-добре прочетете първо нея) и оттам нататък всичко се оплесква, както си му е редът де.

Не знам дали книгата ще избави депресираните от състоянието им, но за моето мрачно настроение няма по-добро лекарство от доза Удхаус.

"Нормално вечерята е събитието, което кара Бъртрам да изпъкне и да се представи в най-добрата си форма. Обичам да вечерям. Много от най-щастливите ми часове са преминали в компанията на супа, риба, фазан или съответното месо, суфле, плодове и заключителния портвайн. Те измъкват най-доброто от мен и ме карат да блестя като току-що шлифован брилянт. "Устър, казват често тези, които ме познават, може да не става за нищо през деня, но само потопете света в мрак, запалете мекото осветление, отпушете шампанското, наблъскайте го с изискани ястия на вечеря и акълът ще ви се вземе." 

Превод:
Лъчезар Бенатов

Издателство:
Колибри

Коментари

Популярни публикации