Завесата – Милан Кундера

„Завесата” на Милан Кундера ми отвори очите. Както е показано на корицата. Завесата се открива, за да може погледът най-накрая да види ясно. Прочетох книгата преди повече от месец и все още ми е трудно да говоря за нея, защото не искам да издавам интересните неща, които научих. Искам да ви впечатлявам с ерудицията си. Но тъй като подобен егоизъм е най-малкото  некрасив, а аз държа да съм преди всичко красив (като Ана Каренина), ето някои впечатления.

Милан Кундера не е най-симпатичният автор за четене. Малко е дръпнат, суров, на места дори претенциозен и романите му страшно се повтарят, но пък есетата му мога да ги чета всеки ден. „Завесата” е дълго есе, разделено в седем части, което се фокусира върху развитието на романа и по-точно върху неговата прозаичност.

Според Кундера всичко започва със Сервантес и Рабле. Те са първите, които втъкават комичното в героичните си истории. Когато Дон Кихот умира, Сервантес прави нещо нечувано – описва как останалите герои продължават с ежедневните си задачи, а Санчо дори мечтае как ще похарчи завещаното му богатство. Тази прозаичност, вървяща редом с възвишеното, принизявайки го, всъщност е в основата на романа и е неизменна част от него и до днес. Сервантес вдига завесата и поставя три основни въпроса: Какво е истина? Какво е идентичност? Какво е любов?

От Сервантес насам това е първият и фундаментален белег на романа: романът е уникално и неподражаемо творение, неотделимо от въображението на един-единствен автор. Преди написването на романа на Сервантес никой не е можел да си представи Дон Кихот; той е бил самата неочакваност; а без чара на неочакваното никой голям романов персонаж (и никой голям роман) от Сервантес насетне няма да е мислим.

Раждането на изкуството на романа е свързано с осъзнаването на правото на автора и свирепата защита на това право. Романистът е единственият господар на своето творчество; той е своето творчество. Невинаги е било така. Невинаги ще бъде така. Но тогава изкуството на романа, наследството на Сервантес, няма вече да съществува.

Книгата крие много съкровища. Тя само започва от Сервантес и Рабле, но минава и през Стърн, Флобер, Толстой, Брох, Музил, Кафка, Джойс и още дузина философи. „Завесата” е изключително есе, което хвърля светлина върху изкуството на романа и лично за мен се превърна в книга-справочник, към която ще се връщам много пъти.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!