Смел полет към красивото
Най-сетне имаме
самостоятелно издание на най-значимия Bildungsroman в англоезичната литература
– „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) на знаменития Джеймс Джойс.
Книгата е основополагаща и отгласи от героя ѝ Стивън Дедалус могат да се
доловят в целия жанр след това, включително и в Холдън Колфийлд от „Спасителят
в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. За разлика от по-късния роман на Джойс „Одисей“,
който обхваща период от един-единствен ден, „Портретът“ побира цели двайсет
години от живота на героя си – от неговото физическо рождение до юношеското
пробуждане.
Образите тук са на
комични бъбривци, които спорят за политика (свободна Ирландия и Чарлс Парнел),
религия, а понякога дори и за философия (най-комичният откъс е за Жан-Жак
Русо). Ровичкат и търсят някоя истина, която впоследствие се оказва поредната
заблуда за провинциалния им ум. Джойс се надсмива над тях, но и дълбоко ги
обича. Това са Чосърови типажи, които ще присъстват в творчеството му до самия
край.
Към средата на романа
настъпва първото сериозно разтърсване на вярата на Стивън. В живота на
примерния дотогава ученик навлизат плътските изкушения и последвалият сковаващ
ужас от небесното възмездие, очакващо всички грешници. Този ужас е илюстриран
великолепно в една от най-апокалиптичните и въздействащи проповеди в
литературата, сравнима единствено с тази в „Моби Дик“. Прочутото католическо
чувство за вина смазва духа на Стивън и го тласка към трагикомични лишения,
които сам си причинява, за да си възвърне небесното благоразположение. Всичко
това, разбира се, се оказва напразно.
Освен детайлните
наблюдения на всекидневните тревоги на подрастващите, в книгата са вплетени и
някои философски, естетически и теологични размишления, които придават на
„Портретът“ добавена стойност – поглед отвътре за мисловния процес на един
буден интелектуалец. Името на главния герой е алюзия към мита за Дедал („сръчен
майстор“), в чието лице Джойс открива известна приемственост. Най-обширни обаче
са размишленията върху естетиката и природата на красивото в изкуството,
базирани на Аристотел и Тома от Аквино. Това са въпросите, които занимават
Дедалус и които в крайна сметка го тласкат да разтвори крилете си в края на
разказа.
Писан, преработван и
отхвърлян от издателства в продължение на повече от десетилетие, „Портретът“ е
издаден благодарение на препоръка от Уилям Бътлър Йейтс и литературния нюх на
поета Езра Паунд. Книгата е първи роман за Джойс и преход между сборника с
разкази „Дъблинчани“ и по-късните му експериментални творби „Одисей“ и „Бдение
над Финеган“. Тук най-значимият след Кафка автор на XX век опознава и
утвърждава себе си като стилист и непримирим разказвач. Остава въпросът обаче
защо днес книгата продължава да вълнува. Особено младия човек, който все още не
е запознат с нея.
Въпреки че представя
обстоятелствено културния и политически пейзаж в Ирландия от началото на миналия
век, „Портретът“ концентрира основните принципи на свободния човешки дух, които
лесно могат да бъдат разпознати като необходимости за днешния български живот и
култура. Преди всичко – отърсване от провинциалните ограничения и опит за смел
полет към красивото, без оглед на ограниченията, които трябва да бъдат
понесени. Или според думите на Стивън Дедалус:
Слушай, Кранли. Питаш ме какво бих и какво не бих сторил.
Ще ти кажа. Аз не желая да служа на нещо, в което вече не вярвам, било то
семейство, родина или Църква; ще се мъча да изразя себе си в живота или
изкуството по най-свободния и пълноценен начин и единствените оръжия, които ще
си позволя да използвам за самозащита, са мълчанието, изгнанието и хитростта.
Култура / Брой 5
(2968), Юни 2020
Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!