"Псевдонауката" - Бен Голдейкър


От около две години се опитвам да я избягвам тази книга. Първо - омръзна ми да слушам колко била добра, и второ - всичките теми, които се обсъждат в нея сякаш не са ми чак толкова интересни. Винаги съм имал тройки по биология, не ходя всеки месец да си правя профилактичен преглед, нито чета разни сайтове, които дават съвети за по-здравословен живот. Общо взето я карам "go with the flow" (и за сега не се оплаквам). Но колкото и да я избягва човек, тази набиваща се в очи корица всеки път ме привлича в книжарницата. Е, време беше да видим какво има "под капака".

Бен Голдейкър е готин млад доктор, който си е поставил за цел да развенчава всякакви митове, свързани с медицината, като най-много усилия хвърля в това да изобличава разни модерни шарлатани, които се появяват по телевизията с бели престилки, представят се за доктори и водят маса народ в опасни за здравето експерименти. Едни от основните играчи са фармацевтичните компании, козметиката, нутриционизма, детоксикациите, хомеопатията, мозъчната гимнастика, енергийните гривни и антиоксидантите. Но всички те биха били нищо особено, без помощта на огромното медийно раздухване, което получават. 

Всъщност повечето от тези псевдонаучни практики ми бяха напълно непознати, преди да прочета тази книга. Разбира се, бях чувал за плацебо ефекта и хомеопатията, както и малко за нутриционизма, но нали знаете, че половин знание е по-лошо от никакво знание. Голдейкър започва книгата си с нагледни примери, за да обясни какво означава експеримент и какво различава науката от псевдонауката. Първата жертва е някаква си детоксикираща вана за крака, която става кафява след като сте топнали сладките си крачета в нея. Пълните леген за пране със солена вода и слагате вътре два пирона, които са включени към обикновено зарядно за акумулатор за кола. След известно време водата покафенява. Защо всъщност става така? Истината е, че същият ефект можете да наблюдавате и без изобщо да си намокрите кутрето. Нарича се електролиза: железните електроди ръждясват и ръждата попада във водата, а поради солта се изпуска хлорен газ (което се приписва като ефект за работещото устройство). Воала! 

Това е само първият пример в книгата, има още много - свещи за уши, детоксикиращи пластери, мозъчна гимнастика (която децата в много училища практикуват преди уроци), а след това идват и любимите ви овлажняващи кремове (както и от онези, дето снабдяват кожата ви с кислород). Няма да се спирам на всеки от тези примери, но ви обещавам, че са доста интригуващи. 



След този нагледен увод, Голдейкър преминава в по-сериозна територия - хомеопатия, плацебо ефект и нутриционизма. Тук става твърде сладко, за да ви спестя няколко цитата.

Първият е по повод някаква щура идея на д-р Джилиян Маккийт (медийна звезда във Великобритания), която ни убеждава, че трябва да ядем повече спанак заради богатите на хлорофил листа, които ще оксигенират кръвта ни. Ето какво има да каже нашият човек по този въпрос:

”Богат на кислород” ли е хлорофилът? Не. Той спомага за производството на кислород. При слънчева светлина. А в червата ви е доста тъмно – всъщност, ако там изобщо има някаква светлина, значи нещо не е наред. Така че колкото и хлорофил да изядете, той няма да създаде кислород, а дори и да го направеше, дори и д-р Джилиан Маккийт да ви завреше фенерче в задника, за да докаже тезата си, а салатата ви да започнеше да фотосинтезира, дори и докторката да вдухнеше в червата ви въглероден двуокис през тръбичка, за да даде на хлоропластите материал за работа, и по някакво чудо наистина да започнехте да произвеждате кислород във вътрешностите си, пак нямаше да усвоите значително количество от него през червата си, защото червата ви са приспособени да усвояват храна, а белите ви дробове са оптимизирани за усвояването на кислород. Вие нямате хриле в червата си. Между другото, и рибите нямат. И докато сме на темата, вие вероятно и без това не бихте искали да имате кислород в стомаха си – при лапароскопията на хирурзите им се налага да издуят стомаха ви, за да виждат какво правят, но те не използват кислород, защото вътре има и пръдлив газ метан, а не бихме искали някой да се подпали отвътре. В червата ви няма кислород."

Това ми хареса:

"Ако пишех лайфстайл книга, тя щеше да съдържа един и същи съвет на всяка своя страница и вие вече го знаете. Яжте много плодове и зеленчуци и живейте целия си живот във всяко отношение толкова добре, колкото можете: спортувайте редовно като част от дневния си режим, избягвайте затлъстяването, не пийте прекалено много, не пушете и не отклонявайте вниманието си от истинските, основни, елементарни причина за лошо здраве. Но както ще видим, дори тези неща е трудно да направите сами и в действителност те изискват целокупни социални и политически промени."

Както и това:

"ДЖЕСИКА АЛБА ИМА ИДЕАЛНАТА КРЪШНА ПОХОДКА, ПОКАЗВА ИЗСЛЕДВАНЕ"

Мога да ви засипя с цитати, почти на всяка страница има нещо интересно и/или абсурдно. Голдейкър има чудесно чувство за хумор и с хапливия си тон прави на кайма всичките нелепи обяснения и шикалкавения на шарлатаните. Единственият ми проблем с книгата е, че на места става твърде специализирана. Айде, да приемем, че повечето практики вече са си прокраднали път и на нашия пазар, Голдейкър задълбава сериозно във факти и подробности за отделните случаи, а оставя още купища псевдонаучни теории, чието изобличаване щеше да ми е много по-забавно и интересно отколкото разни детайли около 2-3 случая. Също така повечето от тези доктори и специалисти, които той разобличава не са ми добре познати, което сериозно навреди на интереса ми в 2-3 глави. 

Overall - чудесна книга! Даже би могла да бъде животоспасяваща книга за някои хора! 

Издателство: "Изток-Запад"

Други рецензии:
Книголандия

Страница във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin



Коментари

Популярни публикации