четвъртък, 30 януари 2014 г.

"Прозрачни неща" - Владимир Набоков


Ах, каква книга! Не съм се чувствал толкова объркан и раздразнен от доста време, но пък по един интригуващ начин. Може би не беше много добра идея да започвам с една от последните книги на автор, който никога не съм чел, при това без да се запозная със съдържанието което се оказа доста взискателно), но какво да се прави... Ето и официалната анотация:

"Pоманът „Прозрачни неща“ разказва за посещенията на издателя Хю Персон в Швейцария. Като млад той е изпратен да се срещне с писателя Р. и по пътя си от Америка към Швейцария се влюбва в Арманд, оженва се за нея, търпи хиляди унижения, след което се прибира в Ню Йорк с новата си съпруга... Осем години по-късно, след едно убийство, период на лудост и кратко пребиваване в затвора, Хю предприема самотно сантиментално пътешествие, за да се сбогува с миналото си. Оттук нататък всичко в живота му се развива с фаталистична предопределеност, а после и един постоянно преследващ го кошмар се превръща в реалност."

Романът е построен по доста нетрадиционен начин. Главите са кратки (от порядъка на 4-5 стр.) и непоследователни - всяка може да бъде изпълнена със спомени, впечатления, сънища или писма от различен времеви период. Набоков разглежда теми като време, реалност, любов и метафизика на паметта. Изреченията са дълги и объркващи, а понякога потокът на мисълта ни запраща в съвсем неочаквани посоки. На едно място Набоков се отплесва да ни разказва за някакъв молив, който героят му намира в един шкаф - следват две страници кратка история на пътешествието на този молив - от самата му направа до разсеяния дърводелец, който го е оставил "временно" в чекмеджето. 

Беше трудно четене. Сто страници, а сякаш бяха 1000 - това явно се дължи на огромното количество идеи и теми, които Набоков е съумял да наблъска вътре. Без съмнение, огромен майстор! Не мога да си представя някога да пиша по този начин. Смазващо е! Имайте предвид обаче, че това не е книга, която ще прочетете веднъж. Невъзможно е да схванете и половината замисъл от едно четене (разбира се, предполагам, че има доста по-културни хора от мен, които ще попият много повече информация, но съм убеден, че дори на тях ще им се наложи препрочитане). Заделям си я настрана и след година две ще й обърна отново внимание. А и все още не съм прочел скандалната "Лолита". Всъщност, дори в тази кратка повест имаме възрастни мъже, които гледат снимки на голи деца и се възбуждат. Предполагам Набоков е вмъкнал този елемент с чувство за хумор и ирония спрямо неговите критици, но човек никога не знае какво става във въображението на един възрастен господин. 

Не знам дали я препоръчвам. Зависи що за човек сте и какво търсите. Това е изключително произведение за размърдване на мозъка със заложени философски теми, а не тънко книжле, с което да убиете времето в чакалнята. 

Страница във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin

Издателство: "Колибри"



Няма коментари:

Публикуване на коментар