"Теория за материята и светлината" - Андрю Портър


Андрю Портър преподава творческо писане и това си личи от всяка дума в този сборник с десет разказа, който веднага привлече окото ми с ефектната си корица. От нея добиваме впечатление, че ни очакват сблъсъци на противоположности и може би зле функциониращи взаимоотношения.

Има нещо, което свързва всички млади съвременни автори, които са изучавали писането в университет или просто са се самовъзпитавали чрез интернет. Има някаква прецизност в построяването на изреченията и формулировката на съдържанието, която понякога ме навежда на мисълта, че всичко е правено по матрица. Подобно усещане получих и когато разлистих една от книгите на Джон Грийн (множеството романи на такава ранна възраст също са показателни). Не знам какъв е творческият процес на Портър, но за мен той също спада в тази категория писатели. Добри, но с пластмасово кънтене.

Първият разказ, който ме спечели, беше "Койоти". В него един неуспешен режисьор на документални филми редовно отсъства от дома, а когато е там, монтира лентите в мазето си.
Наблюдаваме всичко това през очите на сина му, който не е съвсем сигурен какво се случва в семейството и какви недоизказани неща стоят между него и родителите му. Той обича да се качва на покрива на къщата и да слуша със своя приятел от Виетнам койотите, които вият в нощта. Добра атмосфера и запомнящи се персонажи. Майката е грижлива и все още обича съпруга си, но самотата постепенно надделява, изпращайки я в обятията на бивш военен - скучен човек, който никога няма да запълни празнотата. В една от най-запомнящите се сцени, бащата е завел сина си, за да му покаже изневярата на майка му, без да предполага, че детето вече знае достатъчно, и това необмислено действие работи срещу него.

"- Обясни ми това, сине.
Свих рамене.

- Можеш ли да ми го обясниш?
- Не - поклатих глава. - Не мога.
   Разтърка лице, после свали стъклото и запали двигателя. Видях как поглежда още веднъж към прозореца, после превключи на първа.
- Видя ли достатъчно? - попита ме, без да ме поглежда.
Казах, че ми стига."

В "Азул" семейството изглежда по-закърпено, но решението им да вземат дете по обменна програма, само и само жената (Карън) да се почувства за малко като майка, веднага ни подсеща, че не всичко е както трябва. Момчето е гей и си има любовник. Това притеснява донякъде съпруга й Пол, но той предпочита да си мълчи, виждайки, че Карън е щастлива. Към края на разказа има рожден ден, където всичко се обърква и големи и малки се смесват в една тълпа, в която никой не знае точно какво прави.

Не ми хареса особено самият разказ "Теория за материята и светлината", който ми се видя твърде клиширан и безинтересен. Той е единственият, разказан от гледната точка на жена, което би трябвало да разнообрази нещата, но историята за интровертен учител, който впечатлява своя ученичка с филмовите си познанията, трудно може да мине като нещо свежо и оригинално. За това пък всичко се компенсира в прекрасния "Кожа", който в е едва две странички успява да постигне най-силно въздействие. Може би Портър трябва да наблегне на по-кратката форма. Повечето разкази бяха пълни с ненужен пълнеж.

 Като цяло сборникът ми хареса, макар и да не е нещо впечатляващо. Както вече споменах, Портър е умел в това, което прави. Повечето разкази имат меланхолична атмосфера и се отнасят за съзряващи момчета и зле функциониращи родители. Не видях много от контраста, показан на корицата, освен може би отдалечаването между половете, но на второ четене може и да се появят интересни неща. Превод, редакторска работа и оформление на книгата са на върховно ниво. "Милениум", както винаги, нямат грешка.

Други рецензии:
Литературата днес
Аз чета

Превод:
Ралица Кариева

Издателство:
Милениум

Коментари

Популярни публикации