"Как да излекуваме фанатик" - Амос Оз



"Как да излекуваме фанатик?" - това е въпросът, който си задава Амос Оз в този сборник, съставен от две есета и едно интервю. Темата не е далечна на израелския писател, който от малък живее в среда на идеологически крайности, а отговорите, които представя в това тънко книжле, са изключително интересни.

Книгата е разделена на три части. Първо са двете есета - "Между правото и правото" и "Как да излекуваме фанатик", а накрая, в по-малко от двадесет страници, е интервюто от 2005 година, озаглавено "Орденът на чаената лъжичка". И така, да разкостим (както обича да казва един колега).

Между правото и правото

"Кои са добрите? Това е големият въпрос, от който се интересуват загрижените европейци, левичарите, интелектуалците и либералите. Кои са добрите и кои са лошите във филма? В случая с Виетнам беше лесно: местните бяха жертвите, а американците - агресорите. Така беше и с апартейда: за всекиго бе ясно, че е престъпление да се потъпква борбата за граждански права, че свободата, равенството и човешкото достойнство са справедлива кауза. Въпросът за колониализма и империализма, от една страна, и техните жертви, от друга, също изглежда относително прост - човек веднага може да отдели добрите от лошите. Когато обаче заговорим за израелско-арабския и в частност за израелско-палестинския конфликт, нещата вече не са толкова ясни. Боя се, че не мога да ви улесня, като обявя едните за ангели, а другите за дяволи, и ви призова да подкрепите ангелите, за да възтържествува доброто. Израелско-палестинският конфликт не е каубойски филм за Дивия запад. Не борба между доброто и злото, а трагедия в традиционния и най-точен смисъл на думата: сблъсък между правото и правото, между една много силна, убедителна и достойна кауза, изправена срещу друга, съвсем различна, но не по-малко убедителна, не по-малко силна и също толкова човешка."

С това важно уточнение започва книгата на Амос Оз. Едва ли има по-сериозен и комплексен конфликт, който да заплашва сигурността на целия свят, от този в Израел и Палестина. И най-опасният подход, струва ми се, би бил да подценяваме значението му и да опростяваме причините за неговото появяване. Само религията ли е виновна? Или може би това е борба за парче земя?

Амос Оз започва бавно, като разстила платното на сегашното положение, обрисувайки на него сложния чертеж на геополитическите процеси и психологически нагласи в двата враждуващи лагера.И двата народа са жертви.Жертви преди всичко на Европа, която години наред е колонизирала и подтискала арабския свят, задоволявайки империалистическите си стремежи. Но защо болката не ги обедини, задава си въпроса Амос Оз. Защото "много често те виждат един в друг образа на страшния родител." Той продължава, като критикува европейските стремежи на либералите да побратимят двете страни чрез наивни опити, като среща "на чаша кафе". Не, проблемите са много по-задълбочени и изискват компромиси. Според Оз, това е нещо като семейна свада за апартамента. Един ще трябва да вземе кухнята, друг ще живее в коридора... но мир трябва да има на всяка цена. Защото мирът трябва да бъде над всички идеологии.



Как да излекуваме фанатик

След това информативно и основополагащо начало, идва сърцевината на книгата.

"Да преследваш шайка фанатици из афганистанските планини е едно. Да се бориш срещу фанатизма е съвсем друго. За съжаление нямам никаква представа как да хванем фанатиците в планините, но имам една-две идеи за природата на фанатизма и как ако не да го излекуваме, то поне да му вържем ръцете".

Според Оз, религията не е основният проблем, а фанатичните последователи на идеологии (които могат да бъдат както религиозни, така и политически, икономически и т.н). Тези земи са средище на подобни крайни прояви от самата древност, когато по тях са бродели пророци, освободители и месии, но днес нещата не са много по-различни. Докато израелският писател Сами Мишел пътувал с кола за някъде, шофьорът започнал да му обяснява колко е важно евреите да избият арабите.Тогава Мишел го запитал кой точно трябва да свърши работата. Полицията, армията, пожарната? Човекът отвърнал, че ще е най-разумно да се разпределят отделни сектори, които всеки гражданин да покрие. Тогава писателят продължил играта:

"Добре, да предположим, че ви се падне определен жилищен блок във вашия квартал в родния ви град Хайфа. Вие ще почукате на всяка врата или ще позвъните, ще попитате: "Извинете, господине, госпожо, бихте ли ми казали, дали случайно не сте араби?", и ако отговорът е положителен, ще ги застреляте. И така, приключвате работата във вашия блок и сте готов да си тръгнете към дома, но точно в този момент чувате някъде от четвъртия етаж бебешки плач. Ще се върнете ли да застреляте бебето? Да или не? 
   Настъпило мълчание. След мих шофьорът измърморил:
   - Знаете ли, господине, вие сте много жесток човек."  

Точно тук, според Амос Оз се крие отговорът. Въображението, като имунитет срещу фанатизма. Способността на всеки един да си представи какво ще причинят изповядваните от него идеи на останалите хора. Силата на емпатията. А какъв по-добър начин за развитието на въображението, от четенето на художествена литература. При Шекспир няма екстремизъм, напротив. Там крайният човек или загива, или става за смях. Оз препоръчва още Кафка, Гогол, Фокнър и Йехуда Амихай, който е казал: "Където сме прави, цветя не цъфтят".

Не мога да не цитирам тук и един от любимите ми пасажи от книгата. Това са думите на бабата на Оз, която обяснява на своето внуче разликата между евреите и християните:

"   - Разбираш ли - каза ми тя, - християните вярват, че месията някога е бил тук, на Земята, и че един ден ще се върне  пак. Евреите твърдят, че идването му тепърва предстои. И тази разлика предизвиква толкова гняв, преследвания, проливане на кръв, омраза... Защо? - продължи баба. - Защо просто не почакаме и видим какво ще стане? Ако месията се появи и рече: "Здравейте, радвам се да ви видя отново", евреите ще трябва да отстъпят. Но ако каже: "Здравейте, аз съм месията и се радвам да се запозная с вас", целият християнски свят ще трябва да се извини на евреите. А дотогава - заключи мъдрата жена - трябва просто да живеем и да оставим другите да живеят."

Не виждам какво мога повече да добавя. Парадоксално е, че едно толкова тънко книжле може да съдържа в себе си отговори на едни от най-сложните въпроси, засягащи мира на планетата, но може би истинските неща винаги са прости. Всъщност, бих добавил едно нещо, и това е, че освен въображението, силно оръжие срещу фанатизма е образованието. То ни дава възможността да мислим самостоятелно, да се противопоставяме на тълпата и да виждаме цялата картина.

Макар у нас да няма подобни драматични конфликти, фанатизмът не ни е чужд. Сигурен съм, че всеки човек има познати, които се увличат по фашизъм, религии, секти и други крайно нездравословни идеологии, които проповядват края на света и противопоставят хората едни срещу други. Затова тази книга е преведена на български език, а цената й е съвсем незначителна. Купете си я, прочетете я, подарете я!

Други рецензии:
Книжен Жор
Книгозавър


Превод:
Маргарита Терзиева

Издателство:
Милениум

Коментари

Популярни публикации