вторник, 28 октомври 2014 г.

"На лов за Снарк" - Луис Карол



Кой/какво е Снарк? И защо ще го ловят...

Думата е измислена от Луис Карол и до ден днешен специалистите не могат да постигнат съгласие за нейното значение. Мнозина подозират, че това е комбинация от други две думи, примерно "охлюв" и "акула" (snail + shark); "змия и акула" (snake + shark); "хъркам и сумтя" (snore + snort) или пък 'кихам" и "джавкам" (sneeze + bark). Добро решение на преводачката Кристин Димитрова, да не се е опитва да я преведе.

"На лов за Снарк" донякъде е свързана с предишна поема на Карол - "Джаберуоки", която е включена в "Алиса в Огледалния свят". Някои измислени думи се появяват и в двете стихотворения.

Историята, ако изобщо можем да проследим нещо такова, започва със събирането на екипаж, който се състои от следните колоритни личности: Звънаря, Пекаря, Банкера, Посредника, Адвоката, Месаря, Шапкаря, Играча на билярд, Бобъра и един Ботуш. Каква компания само, а? Звънарят е лидерът. Той има морска карта... на която няма нищо. Можете да я видите в една от илюстрациите в книгата - празна страница, на която са обозначени единствено посоките. Това ме подсети за "Моби Дик" и онази мисъл, че истински важните места не присъстват на никоя карта.

И се започва:

"Те го търсеха с грижа, те го търсеха с фракции,
те го гонеха с ром и надежда
те го плашеха с пътностроителни акции,
те го мамеха с пяна и прежда."

Въпреки множеството рисунки от Хенри Холидей (изключителни), така и не успяваме да зърнем Снарка. До колкото разбирам е имало илюстрация, но Карол е преценил, че е по-добре да запази своето творение обгърнато в мистерия. Книгата е публикувана на 1 април 1876 г. и до края на годината почти успява да продаде два тиража, и повече от 18 000 бройки. Сега за първи път имаме възможност да се докоснем до това произведение на български език, благодарение на изключителната работа на Кристин Димитрова. Не знам дали можете да си представите колко е трудно да се превеждат подобни литературни акробатики и все пак да се поддържа ритъма на поезията. Аз съм впечатлен!

Препоръчвам книгата, но не на всеки, разбира се. Това е специфично четиво, нонсенс литература - тренировка за любителите на езика и неговите странности. Ние останалите ще се задоволим с кикотене и бутилка ром.

Други рецензии:
Аз чета
Алиса в чизми

Превод:
Кристин Димитрова

Издателство:
Колибри

Няма коментари:

Публикуване на коментар