"Мидълсекс" - Джефри Юдженидис


Видя ли съвременен роман с повече от 500 стр., бягам от него като дявол от тамян. Единствените изключения може би са "Доброжелатените" и "Шантарам", които също не успях да довърша, но поради съвсем други причини (извинения, извинения...), но "Мидълсекс" ще да е първото абсолютно изключение от правилото за големия обем. Книга, която в нито един момент не започва да буксува, даже напротив - набира темпо.

Разказът се води от Кал Стефанидис, гръко-американски хермафродит, който се самоопределя като мъж. Действието в първата част се развива през 1922 г., в Турция, с бабата и дядото на Кал - Дездемона и Лефти Стефанидис, които са всъщност брат и сестра. Двамата са принудени да напуснат селото си поради настъплението на турската армия към Бурса и Смирна, и благодарение на изобретателността на Лефти, успяват да се качат на кораб за Америка. Именно на това пътуване, те осъзнават любовта си, напук на всички морални задръжки. Младото семейство пристига в Детройт, при братовчедка, която се съгласява да запази тайната им (самата тя е лесбийка).

Детройт, 20'-те години. Какво мислите се случва? Просто няма как да минем без сухия режим и гангстерските разправии. Лефти започва да помага на съпруга на въпросната братовчедка, и двамата започват да внасят алкохол, продавайки го из града. Една вечер, след еротично заредено представление, с митичното име "Минотавърът" (струва ми се, че Господинов доста е взаимствал за от тук за "Физика на тъгата"), двете двойки правят секс и жените зачеват. Децата ще бъдат родителите на нашия герой. Следва Втората световна война, движенията за равноправие през 60'-те и т.н., докато накрая стигаме до нашия разказвач - Кал Стефанидис, който се вози в метрото и среща човека, който най-накрая ще го приеме такъв, какъвто е.

Юджинидис ни показва чрез пътуването на семейство Стефанидис, едно от множеството търсения на заветната американска мечта. По пътя обаче, гръцкото семейство се сблъсква с расизъм, бедност, проклятието на богатството и в крайна сметка - пълна разруха. Други от темите, с които авторът жонглира умело са прераждането, етническата принадлежност, половата идентичност, свободната воля поставена срещу детерминизма и познати старогръцки мотиви, а структурата на романа е разпарчетосана напълно в постмодернистичната традиция.

Ето един цитат, за да добиете представа за стила на автора:

"О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома! Възпей как разцъфнала преди преди два века и половина по склоновете на планината Олимп, докато козите блеели и маслините се ронели. Възпей как се предавала в течение на девет поколения, трупайки се невидимо в замърсения генофонд на рода Стефанидис. И възпей как Провидението, предрешено като масово клане, пратило този ген отново на път; как прелетял като семенце през океана до Америка, където се носил под индустриалните дъждове, докато най-накрая попаднал на плодородна почва в утробата на майка ми, родена в Средния Запад."

Няма как да не сте чували за "Мидълсекс". Всеки трети я е чел, всеки втори е писал ревю. Добрата новина е, че този път мнозинството са прави. Книгата е абсолютен шедьовър!

Други рецензии:
Книголандия

Коментари

Популярни публикации