Закуска в Тифани – Труман Капоти

Холи Голайтли не може да ми излезе от главата...

„Закуска в Тифани” е кратък роман, разказан в първо лице от самия автор, който описва впечатленията си от Ню Йорк след като е пристигнал от някакво забито малко градче. Той се нанася в една голяма сграда от червен пясъчник, сещате се, типичното нюйоркско жилище, което е едновременно пренаселено и самотно, в което хората си крещят през балконите, но и изпадат във вечерни мечтания на задължителните пожарникарски стълби. Съседката му се оказва Холидей Голайтли (от стъпваща леко), която всъщност е централният персонаж, който нашият разказвач ще обича и презира, а вие можете да надникнете в техния малък свят, ако Холи ви позволи, разбира се...

Съвършен роман.

Макар да не е всеобхватен, за своя малък свят, за ясно очертаните си теми, той е без съмнение съвършен. Ако негов автор беше някой съвременен паун, със сигурност ни чакаха 500 стр. обяснения и странични герои, които в крайна сметка ще се окажат само пълнеж или литературно упражнение, но Капоти е безкомпромисен. Сто страници без нито една излишна дума. Описанията са премерени и се отнасят строго за целите на повествованието.

Няма да преразказвам сюжета, защото той е съвсем вял и служи като фон, на който героите изпъкват по-ярко. Капоти разкрива Холи пласт след пласт, през очите на нейния асоциален съсед (непубликуван писател). Холи е дива и необуздана, постоянно сменя настроенията си, хиперактивна, непредвидима и... обича да ходи в „Тифани”. Интересен факт е, поне до колкото разбрах, че магазинът придобива известност след излизането на филма.

Чудех се дали да го споменавам, но не мога да се сдържа. Гетсби и Холи си приличат. И двамата произлизат от бедни, провинциални семейства, обсебени са от себе си, лишени от вътрешен мир, постоянно търсят заветната частица, която ще ги направи цели, нямат приятели (освен един, който ги обожава и разказва за тях), робуват на изискания си стил. С други думи… и двамата са прекрасни! Холи е сложен персонаж, в един момент е симпатична и близка, дори любима, но в следващата сцена ви идва да ѝ биете един шут в задника.

Гледах и филма покрай книгата, но не ми хареса. Хепбърн е прекрасна, разбира се, но що се отнася до промените по сюжета... не, благодаря. Предпочитам книгата.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!