Пътешествията на Гъливер – Джонатан Суифт

Всеки знае историята за пътешественика Гъливер, който се озовава в страната на лилипутите, а те взели, че го завързали за земята с дървени колчета, понеже били изплашени от големия му ръст. Но ако оставим настрана телевизионните и филмови адаптации, за какво всъщност става въпрос в книгата на Джонатан Суифт? Това приключенска история ли е или има и по-дълбоки пластове, които изискват нашето внимателно изследване? Книгата е разделена в четири части, съответстващи на приключенията на Гъливер:

– Пътуване до Лилипутия

– Пътуване до Бробдингнаг

– Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония

– Пътуване до страната на хоинъмите

Вече споменахме, че в Лилипутия той е великан за местните, но в Бробдингнанг мащабите се променят и Гъливер става малко човече. Това не е случайно, а е търсен психологичен ефект, който показва промяната на статуса. Чрез подобна фантастична история Суифт пародира английския политически живот, а повечето острови, на които Гъливер попада, са една всестранна алегория на Англия. Романисти като Дефо също биват осмивани, главно заради тяхното желание да пишат фантастични истории, представени като реалистични (Дефо дори не е излизал с кораб в открито море).

След сблъсък с пирати Гъливер е спасен от летящия остров Лапута, където хората посвещават времето си на музика и математика, но така и не успяват да намерят практическо приложение за знанията си. Това безцелно преследване на наука, свързано със смазваща бюрокрация са довели острова до ръба на мизерията. Докато чака кораба си за Япония, Гъливер посещава за кратко остров Балнибарби, където с помощта на магьосник успява да разговаря с духовете на исторически фигури.

Любимата ми част от книгата е последната – пътуването до страната на хойнъмите. Изоставен на остров от екипажа си, Гъливер среща противни човекоподобни същества, които са всъщност хората, в тяхната най-примитивна форма. Хойнъмите са коне, символ на самото съвършенство. Гъливер се опитва да живее сред тях, но след време е изхвърлен, защото хойнъмите се притесняват, че низко същество като него ще опорочи културата им. Съкрушен, пътешественикът не иска да живее повече, но е спасен от португалски кораб, чийто капитан, със своята мъдрост и щедрост, успява да му вдъхне някаква надежда за човечеството.

Въпреки че на места книгата е загубила част от очарованието си, главно поради някои скучновати пасажи и твърде очевидното натриване на носове, тя си остава класическо произведение от най-висок ранг, което ще бъде препрочитано години наред, а историята за хойнъмите ще продължава да вълнува човечеството, защото все още не сме стигнали до жадуваното съвършенство.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!