Три ранни разказа – Джеръм Селинджър
Въпросните три разказа на Селинджър са добри и хвърлят светлина върху това,
което младият писател е считал за важно в литературата. Лесно може да се
проследи влиянието на Фицджералд, особено в първата история, в която отегчени
младежи разговарят на вечерна забава. Радиото бумти, момичето пуши, а момчето
се оглежда за друга. Толкова неща се случват под повърхността, и всичко се
усеща, без да е необходимо да бъде изплюто директно.
Селинджър мрази сантименталността. За него тя е като котка, която трябва да
умре. Диалогът е поднесен с повторения на определени думи, което е похват,
който ще бъде използван и в „Семейство Глас”. Тук обаче си личи, че не е овладян
напълно. Твърде очевиден е стремежът да се вкара ритъм. Разбира се, това е
критика, която съществува единствено защото сравнявам ранния Селинджър с късния.
Тя не би съществувала, ако четях разказите във времето на тяхното издаване през
40-те години.
Надявах се, че тези разкази няма да са толкова добри, колкото късните му
произведения, и се оказах прав, което е утеха за всеки 20-годишен, който се
опитва да пише. Вторият беше скучен, но в него имаше страхотен телефонен
разговор. Третият обаче бе превъзходен. И фразата, която ще остане с мен, е:
От веднъж седмично (ходене на кино) не се умира.
Харесва ми корицата на книгата, както и преводът (дело на Любомир
Николов-Нарви, преводачът на Толкин). Не мога да не отбележа, че в книгата има
грешки, при това една много груба, когато се сменя пола на главния герой в
първото изречение на първия разказ. Илюстрациите са повече от безлични, те се
натрапват допълнително, защото всяка лява страница е оставена празна.
Определено можеше да се свърши и по-добра работа.
Все пак препоръчвам на тези, които биха искали да проследят развитието на
един от най-добрите разказвачи на XX век.
Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като
закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от
следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
.jpg)
