Игра и забава – Джеймс Солтър

Не си спомням какво очаквах, когато започнах да чета „Игра и забава” на Джеймс Солтър. Може би нищо. Може би очаквах, че няма да ми хареса и ще я хвърля на купчината с изоставени книги. Изглеждаше като еротичен роман за поредната авантюра на американец във Франция. И книгата донякъде е това, но за пореден път осъзнавам колко е важни са стилът и подходът към материала. Можеш да пишеш за каквото си искаш, въпросът е как ще го представиш. Ще звучи ли вълнуващо, ще звучи ли ново?

Няма кой знае каква история. Както вече казах, един американец пътува из френската провинция. Романът започва с влак и свършва с влак. Пристигане и заминаване.

Септември. Тези знойни дни като че ли никога няма да свършат. Градът, опразнен през август, започва отново да се пълни. Възстановява се. Ресторантите пак отварят врати, магазините също. Хората се връщат от провинцията, от морето, от пътувания по задръстени от коли шосета. На гарата е блъсканица. Деца, кучета. семейства със стари куфари, пристегнати с колани. Проправям си път сред тях. Все едно съм в тунел. Накрая излизам на ослепителния quai (перон), остъкленият покрив усилва като лупа светлината.

Вече може би добивате представа за стила на Солтър. Той е ударен, с кратки изречения, принуждава ви да четете бързо и в определено темпо, точно като влак. Това спомага за по-кинематографичното представяне на сцените. Авторът ви посочва определени неща, а вие (или по-скоро подсъзнанието ви) решавате дали да им обърнете внимание, дали да ги съберете и да извлечете от тях съответното внушение.

Първата част на романа напомня на „Великият Гетсби”. Разказвачът навлиза в среда на богати и повърхностни хора, сред които намира един, който се откроява. Това е Филип Дийн – американец, с лъскава модерна кола, който е дошъл в провинцията на почивка, за седмица-две. Двамата донякъде се съревновават, но разказвачът постепенно отстъпва и дава мястото на Дийн, на когото принадлежи втората половина на книгата. Там вече линиите преливат и започвате да се двоумите дали двамата не са всъщност един и същи човек.

Любовната авантюра на Дийн и Ан-Мари е особена. Тя го обожава, той не е сигурен какво прави и колко дълго ще продължи. Тя вижда в очите му това колебание и от самото начало читателят остава с усещането за обреченост. На този фон, Солтър описва еротичните сцени, които по никакъв начин не възбуждат. Те изпълват с тъга. Навън често вали, сумрачно е, а двамата любовници откриват утеха един в друг, но това не е красива утеха, тя е необходимост, която след време ще се изчерпи.

Накрая, разбира се, настъпва третият етап, етапът на затварянето: човек трябва да започне да изтласква света, да затваря прозорците към него, тъй като вече няма сили да осмисля всичко в цялото му разтърсващо многообразие и тогава - но към този момент той като някой поет вече ще е преждевременно в гроба, - най-сетне се появява формата на живота, която набъбва като капка, готова да се отрони.

„Игра и забава” ми достави голямо удоволствие, което единствено изненадата от добра литература, открита не неподозирано място, може да донесе. Това е книга, почти съвършена в своето представяне на една страстна и обречена любов, на една ваканция, или както гласи оригиналното заглавие, на един pastime. Солтър е майсторски разказвач, който не допуска излишни думи. Бих искал да прочета още негови книги. Моите адмирации към издателство „Лабиринт”, които напук на посредствеността у нас, продължават да издават качествена литература.  

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!