Сърцето ти нося (в сърцето си го нося) – е.е.къмингс

Не съм писал от сто години, но покрай пролетния базар на книгата излязоха изключителни заглавия, които не ми се иска да подмина. Честно, сърцето ми се радва (в сърцето ви се радва), че има събития, покрай които издателствата дават най-доброто от себе си. Разнообразието никога не е било толкова голямо. Човек може спокойно да избира между жанрова литература и класики, между дебелите романи и върховете в стихоплетството. Най-накрая се усеща конкуренция и плодовете не закъсняват.

Каква прекрасна книга е това! Прекрасна, дори да не я четете. Да я вземете само в ръце, да я разгърнете за малко и да видите удивителните рисунки на Люба Халева. Подобна полиграфическа работа рядко се среща на нашия пазар. От „Жанет-45”, когато са в настроение, държат на качеството, а Къмингс го заслужава.

Не знам дали това е първият сборник, който излиза на български (едва ли), но определено е единственият, който може да се намери по книжарниците. Включени са едни от най-добрите му стихове, а това е поет със силно изразен почерк. Като част от авангардното движение в Америка, Къмингс разбърква думите по собствено усмотрение, не зачита препинателните знаци и пише главна буква, където сметне за необходимо (държи собственото му име да се изписва с малка). Не съм виждал по-ефектно използване на скоби в литературата (дори когато не са затворени

сърцето ти нося със себе си(нося го 
в сърцето си)и миг не оставам без него(където 
отида отиваш и ти,моя скъпа;и сътвореното 
само от мен е твое дело,любима) 
не ме е  
страх от съдбата ни една(защото ти си съдбата ми,моя сладка) и свят 
ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна) 
и ти си това,което винаги значи луната 
и което ще пее завинаги слънцето ти си 

ето най-съкровената тайна,незнайна за никого 
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е 
и небето небесно на дървото с име живот;което достига 
по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае) 
туй е чудото и на небето звездите защо са 

сърцето ти нося(в сърцето си го нося)

Болезнена и стопляща поезия, непримирима с условностите.

Повечето стихотворения са за любов, за невъзможността двама души да бъдат заедно, за страстта и смъртта. Има и такива, които са за необичайни неща, например за коледната елха. Многолик сборник, който уловя същината на Къмингс без да става разпокъсан. Може би това се дължи на характерния стил на писане, стихотворенията звучат така, сякаш са създадени да бъдат четени заедно.

Преводът е на Манол Пейков, а издателство: Жанет-45

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!