„Сърцето ти нося (в сърцето си го нося) – е.е.къмингс

Превод - Манол Пейков

Илюстрации - Люба Халева

Не съм писал от сто години, но покрай пролетния базар на книгата излязоха изключителни заглавия, които не ми се иска да подмина. Честно, сърцето ми се радва (в сърцето ви се радва), че има събития, покрай които издателствата дават най-доброто от себе си. Разнообразието никога не е било толкова голямо. Човек може спокойно да избира между жанрова литература и класики, между дебелите романи и върховете в стихоплетството. Най-накрая се усеща истинска конкуренция и плодовете не закъсняват.

Каква прекрасна книга е това! Прекрасна, дори да не я четете. Да я вземете само в ръце, да я разгърнете за малко и да видите удивителните рисунки на Люба Халева. Подобна полиграфическа работа рядко може да се види на нашия пазар. От „Жанет-45”, когато са в настроение, държат на качеството, а Къмингс го заслужава. 

Не знам дали това е първият сборник, който излиза на български (едва ли), но определено е единственият, който може да се намери на пазара. Включени са едни от най-добрите му стихове. А това е поет със силно изразен почерк. Част от авангардното движение в Америка, Къмингс разбърква думите по собствено усмотрение, не зачита препинателните знаци и пише главна буква, където сметне за необходимо (държи собственото му име да се изписва с малка). Не съм виждал по-ефектно използване на скоби в литературата (дори когато не са затворени.

сърцето ти нося със себе си(нося го 
в сърцето си)и миг не оставам без него(където 
отида отиваш и ти,моя скъпа;и сътвореното 
само от мен е твое дело,любима) 
не ме е  
страх от съдбата ни една(защото ти си съдбата ми,моя сладка) и свят 
ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна) 
и ти си това,което винаги значи луната 
и което ще пее завинаги слънцето ти си 

ето най-съкровената тайна,незнайна за никого 
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е 
и небето небесно на дървото с име живот;което достига 
по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае) 
туй е чудото и на небето звездите защо са 

сърцето ти нося(в сърцето си го нося)

Болезнена и стопляща поезия, непримирима с условностите.

Повечето стихотворения са за любов, за невъзможността двама души да бъдат заедно, за страстта и смъртта. Има и такива, които са за необичайни неща, примерно за коледната елха. Многолик сборник, който уловя същината на Къмингс без да става разпокъсан. Може би това се дължи на характерния стил на писане, стихотворенията звучат така, сякаш са писани да бъдат четени заедно. Излишно е да отбелязвам, че са необходими няколко прочита, за да се наслади човек пълноценно на книгата.

Издателство: Жанет-45