История за любов и мрак – Амос Оз

Книгата на Амос Оз е чудовище от 672 стр. Не бих се захванал с такова предизвикателство, ако нямаше стабилни препоръки от приятели. Понеже това изискване бе удовлетворено повече от изчерпателно и понеже Натали Портман е избрала именно тази история за свой режисьорски дебют, реших, че е крайно време да се запозная с живота на Амос Оз. 

Защото „История за любов и мрак“, противно на очакванията, се оказа автобиографичен роман. Не знам къде съм блял, но си мислех, че ще бъде нещо подобно на „Крадецът на книги“ – тежка история за ужасите от Холокоста и т.н. Вероятно корицата ме е навела на тая мисъл. Вместо това Оз ме разведе из коридорите на спомените си, за да разкаже за детството си в Йерусалим, за първия досег с бащината библиотека, за чудатите чичовци, съседи и (разбира се) с любовта.

Тишината в дворовете и по улиците е толкова черна и плътна, че чуваш как облаците прелитат ниско над покривите и галят върховете на кипарисите, чуваш звука на капките от крана в банята, шумоленето и драскането от мястото между гардероба и стената, толкова слабо, че едва го долавяш, но го усещаш с върха на косъмчетата по врата си.

„История за любов и мрак“ е книга, която може да се чете от различни ъгли. Тя е едновременно лична изповед, социален коментар и историческо изследване. Но над всичко останало изпъква личното, както показва и горният цитат. Умението на Оз да създава атмосфера и да свързва читателя с неговите спомени от детството е най-големият му успех. Подобно на „По следите на изгубеното време“, това е история, която се изпълва от спомените на четящия.

Странно е как аз, момче на 24 години, родено в България, мога да почувствам толкова близка историята на мъж, роден 50 години преди мен, в държава, толкова различна в културата си от нашата, че не би трябвало да имаме нищо общо. И все пак, напротив, имаме, дори бих казал, че усещам онова състояние, описано от дзен-будистите, в което човек осъзнава, че е едно с всички други, че всеки изпитва самата вселена и никой не може да съществува отделено от околните.     

Портман неслучайно избира да изиграе майката във филма си.

Друго приятно за четене бе постепенното обсебване на малкия Оз от библиотеката на баща си.

Едничкото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечтаех да стана книга.

Така романът не само че успешно те примамва в света си, позволява ти да го населиш със собствените си спомени, но и подхранва страстта към книгите. Кара те да се чувстваш част от една общност, досущ като малкия Оз с големите йерусалимски интелектуалци, които го вдигали на ръце и го слагали в скута си, за да го утешат, когато паднал и прехапал езика си). Общност на самотните и тъжни хора, чувствителни към чуждото страдание.

Винаги ми е било интересно как евреите са успели да запазят културата си повече от хиляда година и след това да изградят държавата си наред пустинята, заобиколени от врагове, при това след геноцид, извършен срещу тях. Рядко се пише за тази част от историята. Далеч от пушека на лагерите и ужасите в Европа, един народ най-накрая влиза в обещаната земя и с несравнимо трудолюбие и интелектуална мощ създава собствената си държава.

„История за любов и мрак“ е изтъкана от ведрост и умилителни спомени от детството, но в нея се разпознават очертанията на непрогледния мрак на омразата и препятствията на съдбата, които човек може само да приеме, въпреки горчивия им вкус. Защото няма истинско щастие без страдание и 672-те страници свидетелстват за това.Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!