"Вдъхновение" - Исак Бабел

За първи път чух за Исак Бабел съвсем скоро. От "Писателят призрак" на Филип Рот, където писателите обсъждат влиянието на руския писател. Според тях най-добрата му книга е "Конармия" - сборник с разкази, в които е описана Одеса преди революцията и участието му в Първа конна армия на Будьони. Във "Вдъхновение" са събрани непубликувани разкази на Бабел, които първоначално са били допълнения към "Конармия" и "Одески разкази", както и някои автобиографични неща.

"Да го нарека човек, означава много да преувелича". 

Героите на Бабел не са никакви герои. Хора от простолюдието, живеещи в кошмарна бедност. Жертви на времената. Гражданската война в Русия жигосва челото на обикновения човек, който пиейки уж забравя, но някой е ходил по улиците пред пивницата и е събирал впечатления със скръбно сърце. Бабел ни прави свидетели на човешко отчаяние, което сякаш изглежда далечно, сякаш се е случило преди хиляди години, в някоя арабска пустиня. А всъщност е от времето на дядовците ни, в културна среда, много близка до нашата.

"Нощес шестима махновци изнасилили слугинята. Щом го научих сутринта, реших да видя как изглежда жена след шесткратно изнасилване. Намерих я в кухнята. Тя переше, сгърбена над легена".

Тежки истории, предадени с топла отчужденост. Любовта и и съчувствието към героите се усеща, но без да пречи на разказа, без да ги спасява от съдбата им. Тази ненамеса, това воайорстване в отвратителния живот е разковничето за тона на историите.

Не мога да препоръчам такава книга, макар да чувствам автора й като естествено продължение на Гогол и Достоевски. Има малко и от Хармс, но без смешното. Бабел е живял в смразяващи времена и ги е описал така, както са били. Без да скрива нищо под покривката на благоприличието. Затова и си е имал проблеми с властта. Затова и е разстрелян със заповед, подписана лично от Сталин.

Не ми хареса прекомерната обвързаност със случващото се тогава. Сборникът е труден за разбиране, без човек да си припомни времената, в които е писан. Дори имаше много думи, които не разбирах или бях забравил какво значат. Много имена. Странно. Толкова много имена за герои, които не значат нищо за никого. Заличени съдби.

"Безмълвие се разпростираше над Велика Криница, над плоската, гробна, ледена пустиня на селската нощ",

Издателство:
Колибри

Други мнения:
Книжен Петър