СВЕТЛОСИНЯТА СВЕТЛИНА НА РАДИЧКОВ
На въпроса защо Радичков е написал „Неосветените
дворове“ по начина, по който го е направил, може да има само един отговор –
защото не е могъл да измени на себе си и да го направи иначе. Затова и книгата
с може би най-красивото и изящно заглавие в родната литература продължава да се
преоткрива, сега и в ново издание от „Нике“.
Пътеписът, по-малко пътеводен и повече
предразполагащ към изгубване, открива автора си захвърлен в дивата природа на
Сибир през 1963 г., учуден от непознаваемото в нея. В „Сибирски тетрадки“,
които видяха бял свят през януари тази година, може да се проследи неувереният
път на Радичков към едно особено място на съзнанието. Място, което дори науката
и психоанализата да претендират, че могат да обяснят, остава все така мистично
и далечно, кореспондиращо блестящо със снеговете на руската тундра.
На Радичков са му нужни близо 20 страници, преди да
спомене България. Родината се появява заради децата, които очакват баща си у
дома, с техните затворени клепки и лепкави бузи. Когато в края на книгата
авторът прави равносметка за написаното, той се учудва. Струва му се като
напразно усилие, безполезна работа, която се стреми да прихване неуловими
усещания. По страниците обитават коне и патици, коршуни, лисици, мъжете се
въртят покрай замръзнало езеро, ловуват, наоколо се чуват дървета, които казват
„Е-ХА!“, преди да се строполят тежко на земята.
Потънал в преспи сняг, студ и човешка доброта, която
стряска душата, Радичков описва преди всичко материята и земята, плод на съюза
между природата и духовното, както и техните чеда – шаманите, които омайват със
своите песни. Писателят отваря тетрадките си и бърза да запази текстовете пред
учудени погледи – за какво му е да записва това, което отново може да бъде
сътворено.
„Предай се, дребно човече!“ – казва тундрата на
Радичков – и той се предава на поезията ѝ. Неговият Сибир може да е в
покрайнините на някой от градовете на Калвино, тъй като по никакъв начин не е
географски, а поле на мечтанията и чувствата, изящен кадър на човешката самота,
нащърбен къс от Русия, показан по-късно във филмите и полароидните снимки на
Андрей Тарковски – земя на разхвърляна тъга и лутащи се кучета, обвита в
премяната на светлосини мъгли.
Некартографираната територия едва ли може да бъде
проследена и посетена днес. Местата и хората биха били крайно различни от тези,
описани от Радичков. Така и книгата му свидетелства още веднъж за силата на
писателя да обхваща преходни необятности, които под настойчивия натиск на
времето се стопяват като ледници и остават единствено в паметта на онзи, който
е имал очите и умението да ги опише.
Йордан Радичков е създал една неизчерпаема книга,
която досущ като кладенец с жива вода не спира да дава на търпеливия читател
утвърждаваща енергия, която въпреки студа стопля. Така човекът Радичков е
станал постепенно духът Радичков и се е населил в пространството между двете
земи, където кротко нашепва за спящата вода, която трябва да се събуди.
„Водата също спи нощем в стомните и човек трябва да
утолява жаждата си с будна вода. Ще събудя водата, преди да пия от стомната.“
Сибир е сън за Радичков, от който той не е сигурен
дали се е събудил. Би било естествено, ако излезе обявление, че авторът никога
не е ходил на север и цялото пътешествие е било съчинено в поредица от
бълнувания. Сякаш той пише от едно място, намиращо се над разума и сетивата, и
извиква оттам пухкави облаци на чиста литература, каквито все още рядко се
откриват у нас.
Новото издание, макар и с коректорски пропуски,
отново е пременено с чудесната корица на София Попйорданова, която е избрала
покровските сребърни лисици, затворени в „полигона на любовта“. Наблюдавани
отгоре, както може би нас някой отнякъде наблюдава, те живеят в наполовина рай,
наполовина ад. Досущ като обитателите на тайгата, досущ като самия читател може
би?
Култура / Брой 4 (2957), Април 2019
Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.
Коментари
Публикуване на коментар