Хенри Бек в България
„Книгата на Бек“, Джон Ъпдайк, превод от английски Йордан Костурков, издателство „Кръг“, 2020 г.
Неопределена комбинация от роман, сборник с разкази
и пътепис. Така определят критиците „Книгата на Бек“ на Джон Ъпдайк – автор,
ангажирал голяма част от кариерата си със семейните несполуки в американските
предградия от средата на миналия век. Героят му, писателят Бек (който ще се
появи в още два сборника), е очевидно алтер его на самия автор след пътуване на
Ъпдайк като посланик на изкуството в Източния блок през 60-те. По-интересна е
именно тази първа част на книгата, в която той описва пътуването си през Русия,
Кавказ, Румъния и България.
Посещението в Русия е кратко. От него Бек научава,
че всички руснаци още от детските си години са шпиони и че това не е срамно, а
напротив – срамно е, че тайните, които разкриват, са незначителни. Добра
подготовка за предстоящата обиколка из сателитните социалистически страни, в
които героят ще се натъкне на същото подозрително шушукане и лицемерни погледи.
В Румъния го посрещат с екзотична вечер в нощен бар, където китайки и африканци
правят фокуси, въртят обръчи и пеят вариации на Франк Синатра.
„О, Боже – възкликва Бек, – това нещо никога ли няма
да свърши? На вас, комунистите, никога ли не ви омръзва да се забавлявате?“
Любопитно за българския читател в настоящия сборник
без съмнение е разказът, посветен на срещата му с българската поетеса Блага
Димитрова.
Ъпдайк е очарован от нея, още повече на фона на
господата, които са в стаята. Там е председателят на Съюза на българските
писатели, заобиколен от „високопоставени в партийната йерархия литературни
чиновници“, чиято роля е да вдигат тостове за международното разбирателство.
Присъстват и отегчени български поети, както и университетски професор, чийто
английски е от времето на Марк Твен и Синклер Луис. Всичките лъхат на тютюн,
чесън, сирене и алкохол.
Блага Димитрова е най-хубавото, което Ъпдайк си
спомня от България. Съдейки по любовния живот на Ъпдайк, дори да се бяха
разбудили взаимни чувства, едва ли щяха да прераснат в дълготраен романтичен
живот. Въпреки това за сбогом той ще ѝ напише: „Най-искрено съжалявам, че на
нас двамата ни се налага да живеем в противоположни краища на света“.
С това приключва по-интересната част от „Книгата на
Бек“. Би било чудесно, ако сборникът се концентрираше изцяло върху
пътешествията на Ъпдайк, тъй като новите места и хора вдъхват живот на образите
и отвличат вниманието от меланхоличната мелодия на самотата, която преобладава
във втората му половина.
Главите, в които героят пътува до южните щати,
Лондон и неназован симпозиум на именити американски творци, изобилстват от
нарцистичните тенденции, за които Ъпдайк понася критики в по-късната си кариера.
Тук се забелязват наченки именно на този вид солипсизъм, обзел отегчения бял
мъж, който се лута в самооплакващо се отчаяние.
Ангажиран, както отбелязва американският романист и
есеист Дейвид Фостър Уолъс, преди всичко с темите за секса и смъртта (не
задължително в тази последователност), Ъпдайк може би пропилява титаничния си
художествен талант именно поради това уморяващо „взиране в пъпа“, което се
наблюдава във всичките му книги. Героите в тях (Заека, Мейпъл, Ханема и Хенри
Бек) са един и същи самотен и/или недоволен от семейния живот мъж от средната
класа, изправен пред неизбежната сенилност, пуснала корен в късната есен на
живота му.
В края на книгата остава въпросът: „И сега какво?“.
Той е зададен непосредствено след финалния успех и големите награди. Заключен в
„действителността, която представлява постоянно изхабяване на възможностите“,
алтер егото на автора е поредният разочарован романтик на следвоенната
американска литература.
Макар и на пръв поглед съмнителен, подборът на
снимката за задната корица е подходящ – Ъпдайк в края на жизнения си път и
десетилетия след публикуването на книгата. Книга, която този уморен и изпълнен
със съжаления мъж лесно би могъл да напише.
Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020
Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!