"Преобърнатият свят"-Кристофър Прийст

Безупречна фантастика


Филмът "Престиж" е един от по-интересните и запомнящи се филми от изминалото десетилетие и това беше причината да погледна библиографията на Кристофър Прийст-автор на адаптирания роман. На български език са издадени три негови книги, като най-ранната е "Преобърнатият свят". Е, какво по-добро начало от това.

Официалната анотация
"Градът Земя не прилича на никой друг град на света. Той се движи по релси и се стреми неотклонно на север в преследване на оптимума – точката, от която зависи оцеляването му. Градът се управлява от строго йерархична система на гилдии и младият Хелуърд Ман е член на една от тях – Изследователите на бъдещето. Бъдещето е пътят, който предстои на града, миналото – пътят зад него. Дали някой ден това безкрайно пътуване ще свърши?"

Книгата започва с кратък пролог, който не ни казва нищо особено, но чрез безупречната проза на автора и незавършения си край печели нашето внимание и обещава една интригуваща развръзка по-нататък в разказа. 

"Навърших възраст шестстотин и четирийсет мили"-така започва Прийст своята първа глава, описвайки ни протагониста Хелуърд Ман, който живее в движещ се по релси град. Героят е не път да навърши пълнолетие и да вземе активно участие в живота на града, влизайки в някоя от гилдиите. Комисията е съставена от навигатори, които, гледащи застрашително от повдигнатата си платформа, напомнят на инквизитори.След това Прийст отделя доста време, за да опише самия град-как той функционира и какви са ролите и задълженията на членовете на различните гилдии, които биват: "гилдия на изследователите на бъдещето", "гилдия на пазителите на реда", "гилдия за релсите", "...за тракция", "...за мостове" и за "разменна търговия". Градът няма нищо общо с изобразения на корицата, който вярвам ще се съгласите, изглежда невъзможно да се движи по релси. Не, Прийст описва един град, който се движи по много успоредни релси и върху металната му основа е вдигната ниска, 6-7-етажна груба дървена конструкция, без големи кули, приличаща на огромна стара административна сграда. В приложената снимка се вижда задната му част и странната форма на слънцето. 



Животът тече спокойно и ограничено, всеки си върши работата отговорно и никой не се сеща да задава неудобни въпроси, а малцина избрани излизат навън. Хелуърд за първи път вижда слънцето, когато е приет в гилдията и се е заклел с предаваната от поколения клетва. Странното обаче е, че слънцето не е като в учебниците, не е кълбо, а по-скоро хипербола-диск, чийто краища се раздалечават, стеснявайки се. Това е само началото на изненадите. Докато е на експедиция в миналото, тоест назад по релсите, Хелуърд става свидетел на изключителни аномалии, които потвърждават необходимостта от постоянно движение. Изглежда времето назад тече по-бавно, а повърхността сякаш се движи, превръщайки, поради силното притегляне, планините в равнини, а родените извън града хора – в сплескани, джуджеподобни същества. Някои негови съграждани, включително бъдещата му жена, не са съгласни. Те вярват, че има и друг шанс за живот извън ограниченото пространство на техния "влак". 

Спирам да разказвам, за да не развалям удоволствието от разкритията на самия читател, а разкрития и откровения има предостатъчно, както и немалко метафори и нравствени поуки. Без да става отегчителен и дразнещ в сравненията си, Прийст разкрива огромната бездна между различните светогледи на хората, които за съжаление понякога са непреодолими. 

Чудесна фантастика,  една от най-добрите, които съм чел, а и с краткия си и стегнат вид нито за момент не ми стана скучна. Препоръчвам най-горещо. 

"Книгата е в списъка на стоте най-добри научнофантастични романи на 20 век и мястото му сред тях е повече от заслужено. Той печели наградата на Британската асоциация за научна фантастика (1974) и е номиниран за наградата "Хюго"

Оценка: 4/5
Издателство: "Август"


Коментари

Популярни публикации