сряда, 18 декември 2013 г.

"Бежанци"-Весела Ляхова

Скучна, но важна




"Бежанци" е един от най-значимите дебютни романи тази година и вече започна да печели награди, като най-вероятно ще продължи да мачка конкуренцията, главно поради своята обемност и историческа подготвеност, но притежава ли книгата необходимите качества да ви прекара през всичките 700 стр. и да остави отпечатък в историята? 

Разказът започва в селцето Кобалище, близо до град Драма (Гърция) през 1940 г. Българи и гърци съжителстват без проблеми, докато Втората световна война не стига и до тях. Тихото им ежедневие е разклатено от новината, че Италия напада Гърция. Разбира се, новините пътуват бавно, премесени със слухове и не всички вярват, че това е истина. Изключение прави Коста Солаков, който веднага прави изчисленията. Народът е беден и едва се справя със сегашното положение, камо ли във военно. Тази негова съобразителност го отвежда с молба до кмета. Така започват премеждията на българското малцинство в Егейска Македония.

"Бежанци" може да се нарече класически роман, поради похватите използвани от Ляхова за описание и изграждане на персонажите, както и множеството преплетени сюжетни линии-на фона на едно глобално драматично събитие, но множеството неподходящи (според мен) техники, използвани в наратива олекотяват книгата и отблъскват читателя. Какво имам предвид? Романът е разказан по един, как да го нарека, "лелченски" начин (без да се стремя да обидя авторката), сякаш читателят е някой роднина, някое невръстно дете пред камината, а добрата му стара баба ще му разкаже приказка. Това свойско отношение, може би се дължи на дългогодишната учителска кариера на писателката и не е задължително нещо лошо, просто не мисля, че пасва на сериозната тематика на романа. Да вземем например "Хобит" на Толкин. Той е разказан по същия начин, но не дразни, защото е приказка, даже е приятно. Така че, още от началото ентусиазмът ми рязко спадна, а огромната дължина на романа определено изисква ентусиазъм. Друго нещо, което ми се стори престорено и неестествено, бяха персонажите, които със своите идеали и героичност сякаш нямаха особена връзка с реалността. Поне на мен никой от тях не ми беше особено интересен, въпреки че някои от женските образи определено притежаваха образност и дълбочина. 

That said, трябва задължително да се отбележат някои от очевидните постижения на произведението. Първо-засяга тема, за която почти не се говори и която по стечение на обстоятелствата, е адски актуална. Колко хора днес знаят, че Гоце Делчев и Христо Смирненски са родени в Егейска Македония, колко знаят, че днес македонски организации индоктринират населението по тези места, с техните безумни претенции са историческа принадлежност и най-вече-колко са наясно с кървавите, принудителни изселвания в този регион след Втората световна война от страна на гърците. Това са изключително важни исторически въпроси, които почти не се засягат в нашите научни среди. Поздравления за Ляхова, която според мен се справя чудесно с тежката задача да балансира и погледне безпристрастно всички гледни точки. Може би единствено гърците остават леко пренебрегнати в това отношение.

"Бежанци" без съмнение в значима книга, чието прочитане ще обогати почти всеки, но тук стои въпросът-заслужава ли си да инвестирам толкова часове от времето си, четейки този роман, при положение, че мога да отворя няколко статии и да добия представа за ситуацията. Разбира се, че няма да добиете същата богата представа за проблемите, разгледани в романа, но ще си спестите доста време, прекарано в прозявки. Не ме бийте с камъни, книгата не е чак толкова лоша. По-скоро е разочароваща заради всичките похвали и награди. За мен "Кастинг за Месия" страда от сходни проблеми. Разтеглено съдържание, неподходящи методи за водене на разкази и убийствена идея. В крайна сметка се убеждаваме, че идеите не са важни, всеки може да има идеи, важното е как ги правиш да работят. Да вземем отново "Възвишение" на Русков. Книгата е много по-архаична до някаква степен в похватите, които използва, но също така поддържа интереса до самия край. Това е защото е искрена и директна, защото героите действат и няма нужда авторът да ми описва 3 стр. битови размишления, при положение, че може да ми покаже какво се случва в главата на героя. Няма лошо да се опитваш да пишеш като през 19 век, наистина. Франзен се справя добре, въпреки че няма какво да каже. Просто трябва да си добър. За мен не беше изненадващо, че това е дебютен роман, просто си личи. Трябва практика и никакви егоистични претенции, защото резултатът е налице. 

"Бежанци" може би ще спечели най-значимите награди тази година, но ще изгуби най-важното-безсмъртието, а това е най-големият бич за един истински писател. Ако никой няма да те чете след 50, 100, 500 години, защо изобщо си правиш труда? Поне аз така разсъждавам. Простете ми критиката, може и да съм се объркал.

Оценка: 3/5

Издателство: "Жанет-45"

Други рецензии:
Книголандия 

2 коментара:

  1. Много точен коментар, мнението ми напълно съвпада с Вашето.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че не съм единствен. :D

      Изтриване