Кутия за птици – Джош Малерман

Всички четат „Кутия за птици”. Дали поради добър маркетинг от страна на младото издателство Deja Book или поради симпатичната корица от Живко Петров, книгата се превърна в хит сред активно четящите у нас.

Действието в този постапокалиптичен роман се развива в близкото бъдеще. След поредица от неизяснени инциденти, в които хора нараняват околните и себе си, в обществото започва да се наслоява параноя. Носят се слухове, че жертвите са видели нещо малко преди да полудеят. Започват да се закриват прозорци и врати, да се носят превръзки на очите.

Малори е млада жена, която се грижи за две деца в изоставена къща. Книгата започва с това как Малори и децата излизат от къщата и поемат с лодка по реката, докато паралелно чрез ретроспекции научаваме повече за началото на проблема и живота на Малори на друго място.

Жанрово книгата е постапокалиптичен трилър. Нещо като по-сдъвкана версия на „Пътят” на Кормак Маккарти. Макар сюжетно наистина си приличат, не мисля, че има място за сравнение в литературните им качества. Но що се отнася до формулата родител и дете/деца пътуват през опустошен свят, в търсене на смисъл – да, двете книги се доближават.

Завързаните очи са интересно писателско решение. Когато героите не могат да виждат, описанията са сведени предимно до звуци и усещания. Читателят е принуден да прекара повечето време в главата на героинята, където страховете и очакванията ѝ са нагледно изложени. Това на места намалява драматизма, докато на други спомага за усещането за потапяне в свят, в който царува тъмнината. Ужасът в книгата не идва от кървави сцени или изскачащи изроди. Той е тихият, спотаен в ъгъла на стаята ужас, преди детето да заспи. Чувството за нечие присъствие в мрака.

Малерман използва всички познати техники за ефективно писане на бестселъри и ги прилага успешно. Кратки глави, често с кукичка накрая, последвани от ретроспекции за удължаване на съспенса. Нямах нищо против да ме води за носа, защото светът и цялата ситуация ми бяха интересни и исках да разбера какво ще стане по-нататък. Липсваха ми по-детайлни описания на ежедневните задачи, които подобен начин на живот изисква. В Z-та световна война например се усещаше суровата подготовка.

„Кутия за птици” е добре написан page-turner с атмосфера и интересна основна идея. Преводаческата, редакторската и коректорската работа са на ниво. Ако търсите нещо, с което да убиете време, свят, в който да се потопите и да забравите ежедневните грижи, това е удачен избор. Не очаквайте обаче да помните сюжета година по-късно.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!