сряда, 20 ноември 2013 г.

"Трънски разкази / Балканска сюита" - Петър Делчев



Петър Делчев е селски човек и това го казвам с най - голямо уважение. Сещате се, от онези високи, здрави мъже, които имат много да разкажат. Винаги съм ги уважавал, защото са дълбоко свързани със земята и загрубелите им ръце са изпитали света в неговата щедрост и жестокост, досущ като моряците. Ние по градовете сме изгубили тази естествена връзка с природата и е добре, че има кой да ни я припомня.

Ако Петър Делчев беше по-претенциозен, без проблем можеше да сложи едно "роман" под "Трънски разкази" и да се направи на интересен, защото те са си абсолютно свързани и с още няколко страници щеше да се получи една чудесна цялостна творба. Действието се развива в трънско - близо до сръбската граница, до колкото разбрах в началото на 20 век.. Животът е тежък и вълци бродят из горите. В Трън зимата е сурова. Толкова сурова, че през 1947 г. е измерена най-ниската температура за страната - 38 C.

Първият разказ, "Клетвата" проследява историята на един необичаен облог. Гьока Цветнио ("айдук по душа и голем серсемин, инак муж на место") на всеослушание в селската кръчмата заявява, че: "Никой не може да утепа вук на голе руке". За да подкрепи своята убеденост, той залага двата си вола. Страхил решава, че си заслужава и късно вечерта тръгва на лов, но нещата придобиват неочакван обрат и само една клетва може да опази благополучието на селяните. Това е история за истинските мъже и спазването на думата и е представена по един отличен начин. Чудесен атмосферен разказ с вълнуваща и оригинална ловна сцена.

Вълкът присъства в почти всички разкази. Образът му е много силен тук, на балканите и още от древността е митологизиран. Той е символ на дявола и злото, но също така и на смелостта и достойнството. Демон, който преследва демони или животно пазител. В Древен Рим пък е майка, която се грижи за Ромул и Рем - първите римски царе. Така че, разполагаме с един изключително сложен и противоречив образ. Хората от разказите уважават вълците, боят се от тях, понякога ги мразят, но във въздуха съществува някакво мистично благоговение пред тези господари на гората. Всъщност, в един от разказите авторът почти поставя гледната точка на един вълк, който е хванат в капан. Съществува разбиране между вълците и онези хора, които са страдали много.

Намирам "Вярата" за най-добрия разказ в сборника. Не само, че думите са добре подбрани (виж цитата), но присъства и невероятно силен драматизъм. Темата за мекото, християнско сърце и сблъсъка му с жестокия външен свят е перфектно изобразена. Да, определено любимият ми разказ.

"В нощта, в която отец Никодим се обеси, звездите изглеждаха изпръхнали като прегорели житни зрънца, разпилени по забрадка на вдовица. Така си помисли дядо Влайко, който намери Никодим да виси на въжето на църковната камбана."




Понякога Делчев издава твърде много мислите на героите и това не ми допада. Моята убеденост е, че разказвачът трябва да се стреми да ограничава времето прекарано в главата на героя. Просто не е забавно веднага да разберем кой кого обича и кога някой е тъжен. На някои от разказите им липсва достатъчна атмосфера. Сами по себе си са ок, но бързо избледняват след прочитане. Направете сравнение с един Йовков например. Все още си спомням някои от неговите истории, които съм чел преди повече от десет години. Но Делчев е много, много близо до това писане и с огромно удоволствие ще чакам нещо ново.

Няма да намерите по-подходящо четиво за тази зима. Мъже се превръщат във вълци, а вълците в човеци. Зимата е сковала земята и смъртта дебне отвсякъде. Петър Делчев рисува един тъжен и жесток свят, в който вярата на хората се разклаща, а пролетта изглежда невъобразимо далече.

Издателство: Сиела

Други ревюта:
Книголандия

Няма коментари:

Публикуване на коментар