петък, 8 ноември 2013 г.

"Възмущение" - Филип Рот


Олаф (на онова, което някога бе колене)
повтаря почти до безкрай: "Има лайна,
знам, които няма да изям".


Е.Е.Къмингс

"Ще възпея Олаф възрадван и голям"



Не си спомням как точно попаднах на тази книга. Никога не съм чел нищо от Филип Рот, не бях чувал дори приятелите ми да говорят за него, но по някаква забележителна случайност днес я извадих от рафта и се зачетох. Няма нужда да ви казвам, че щом вече й пиша ревю - не съм успял да я оставя. 

"Възмущение" е кратък роман (150 стр.) разказващ историята на Маркъс Меснър - младо момче, което израства през 50-те години на миналия век. Действието се развива на няколко места в Америка, на фона на Корейската война (1950-1953 г.). Историята започва в Нюарк - родния град на Маркъс, след което проследява неговите първи години в колежа Уайнсбърг в Охайо (мястото е вдъхновено от едноименния роман на Шъруд Андерсън ).

Семейство Меснър е едно съвсем обикновено еврейско семейство. Г-н и г-жа Меснър имат месарски магазин на който отделят цялото си внимание, а синът им - Маркъс е примерно дете, което носи само шестици и никога не се забърква в неприятности. Никой от семейството не е завършвал колеж и това се превръща във фикс идея на родителите. Синът им задължително трябва да отиде да учи висше образование и да изгради за себе си по-добро бъдеще. 
Маркъс работи с тях - корми, реже и обезкостява месото, но както самият той се изразява: "никога не успях да свикна с кръвта". Философията на баща му е проста: "Човек прави това, което трябва". И Маркъс го прави, докато един ден устатият съсед-водопроводчик не пуска мухата в главата на баща му: "Помни ми думата Меснър: светът чака и се облизва, готов да ти го лапне". Така настъпва голямата промяна. Бащата на Маркъс се превръща в машина за безпокойствие, която започва да задушава сина си. Една вечер дори го заключва навън, защото е закъснял с 20 мин. след вечерния час. Никога не съм срещал по-добро описание на това родителско състояние. То е някаква смесица между завист, неудовлетвореност, гордост и притеснение. Авторът изключително умело изгражда образите на бащата и майката, при това с толкова малко думи. 
Една вечер Маркъс е обвинен, че е отишъл в игрална зала в съседния град, докато той всъщност е четял Гибън в библиотеката. Това прелива чашата. От тук нататък героят на Рот започва да събира възмущение в сърцето си срещу всички несправедливости, които го заобикалят. Забележителното в случая е, че Маркъс не прави нищо грешно. Това винаги ме кара да си спомня трагедиите на Шекспир. Героят е обречен от самото начало. Нищо, което той прави не може да промени съдбата му. Всяко решение е единственото правилно решение и изходът е неизбежен. След това Рот описва колежанския живот - първи сексуални трепети, гадни съученици, деспотични преподаватели и т.н...

От 72 до 75 стр. Маркъс дискутира с ректора на университета религията, осланяйки се на лекцията от Бъртранд Ръсел: "Защо не съм християнин". Тези страници са чисто злато и ми доставиха невъобразимо удоволствие. Един млад човек намира смелостта да се опълчи срещу безумните религиозни традиции и закостеняло мислене на лицемерното християнство. 

"Възразявам срещу това да ходя на обедна литургия чтирийсет пъти преди дипломирането ми, за да получа степен, сър. Не виждам с какво право колежът ще ме принуждава дори веднъж да слушам свещеник от каквото и да е вероизповедание, дори веднъж да слушам химни, призоваващи християнско божество, при положение че съм атеист, който е, ако говорим открито, дълбоко обиден от практиките и вярата на организираната религия."

Прекрасна теза, защитена по чудесен начин. В едно свое интервю Рот коментира "Вярвам, че ако 90% от света са атеисти, светът ще бъде по-добро място за живеене".

В романа всеки герой е белязан по някакъв начин. Едни-физически, а други емоционално и психически. Прекрасен образец за това е Оливия - момичето в което се влюбва Маркъс, докато е в колежа. Прекрасно, прекрасно създание, което е изгубено, колкото и самия герой, но което е винаги няколко крачки пред него. От там идва и цялата трагедия. Маркъс не знае какво да прави с нея. Тя е твърде красива, твърде зряла и дори твърде луда за него. 

Трудно е да се пише за книгата, без да се издават някои от изненадите, особено към края. Ще кажа само, че в последните страници романът се видоизменя и придобива доста по-сериозен и мрачен вид. Ако по-голямата част от него е била автобиографична и лична - то към края става социално ангажирана и глобално приложима. 



"Възмущение" е роман за неподозираните последствия от религиозната и сексуална опресия и съвсем очевидно е една от най-добрите книги, които прочетох тази година. Абсолютно съвършенство! Няма нито една излишна дума! Спокойно мога да го наредя до другите ми любими романи за съзряването - "Спасителят в ръжта" на Селинджър и "Всичко на масата" от Буковски. Намерете я! Заслужава си! 

Издателство: "Колибри"

Други ревюта:
Книжен Жор


Няма коментари:

Публикуване на коментар