"Апарат" - Васил Георгиев

Започвам да обръщам все по-голямо внимание на съвременната българска литература, не защото има някакво възраждане (а може и да има такова, пък да не съм разбрал), но защото чувствам огромната й липса в културния ми живот. Чуждестранните автори не успяват да задоволят необходимостта ми от книги, писани от автори, които живеят в същата държава като мен, които се сблъскват със същите обстоятелства и тъпотии, които търсят отговорите на въпроси, вълнуващи всеки социално ангажиран човек. "Апарат" задоволява тази необходимост.

Ето и официалната анотация:
„Апарат” е преди всичко добре разказана история с динамичен сюжет, необичайни развръзки, хладна и нихилистична ирония към човешките грешки, съзнавани и несъзнавани стремежи.  Историята на неуспял маркетолог, създал машина, която да помогне на хората да използват отново разума си, накърнен от манипулациите на рекламата. И историята на един млад човек, който се опитва да направи удара на живота си, и неговото тайно, необикновено желание.  В София се борят най-мощният бизнес-картел на Източна Европа - Споразумението (Веригите), и най-голямата антиконсумеристична организация в света – „Хармония”. Борбата за спасението на света чрез събуждането на човешкия разум трябва да се осъществи в главата на всеки един човек, за да осъзнае той своята отговорност за запазването на планетата си, за да спре да купува излишни неща и да заживее с най-необходимото. И така да намери истинския път към щастието.  Васил Георгиев не разказва как ще свърши тази борба, а как тя вече е започнала.

Книгата започва с Емил, който е първото ни предположение за главен герой в романа. Не мога да ви кажа кой знае какво за него, защото образът му поема функцията на аватар, чрез който авторът ви развежда из събитията и ви среща с други централни персонажи. Емил прави сериозен удар и навлиза в опасните води на финансовите измамници, като малко по-късно пътят му се пресича с Арлекс - неуспелият маркетолог, който създава въпросния апарат. Какво всъщност е апаратът?  Това е устройство, което засича вашата подсъзнателна мотивация и разкрива истинските ви подбуди да извършите дадено действие. Нещо като изключително прецизен детектор на лъжата. Арлекс го използва, за да покаже на хората, че повечето неща, които искат да си купят, са плод на манипулация от рекламите, които постоянно ги облъчват.

Трябва да признаете, че това е доста готина идея, поне на мен ми се стори оригинална и интересна. Сърцевината на романа всъщност е една критика на съвременното консуматорско общество, която в нито един момент не става твърде крещяща, твърде натрапчива. Георгиев добре е балансирал теориите със самия сюжет, за да не се получи някаква досадна проповед - нещо, което никой не иска да чете. Някои глави са като есета, а бележките ще помогнат на всеки, който не е запознат с материята. Личи си огромното количество усилие, което авторът е хвърлил за проучване, а когато си чел някоя от споменатите книги (като "Шоковата доктрина"), удоволствието е много по-голямо.

В крайна сметка "Апарат" не е перфектна книга. Могат да се посочат някои дразнещи неща, но в случая плюсовете са повече. Имате една добре обоснована критика на съвременното ни общество, комбинирана с интересен и оригинален сюжет. "Апарат" без съмнение е един от най-добрите български романи от миналата година, което не говори кой знае какво, но ако ще четете българска проза, по-добре започнете от тук.

Ето един готин цитат:

"Емил вижда, че Роксана я гледа, и веднага й казва, че е най-хубавото момиче на партито. Може би беше малко рано, но ако кажеш на момиче, че е най-хубавото, след което я погледнеш в очите и ако видиш искрица недоверие в тях, значи наистина не е най-хубавото момиче. И то не защото си го знае - почти всяка жена таи някакви надежди, че е най-хубавата. Реакцията й е огледало на искреността на думите ти, искреност, която ти не можеш да усетиш, но тя, за разлика от теб, улавя. Господ може би е създал жената не за да ражда деца, ами за да бъде отражение на твоята неискреност, за да показва до какви висини на подлост можеш да постигнеш, ако животът някога ти даде шанс за това. В случая подлостта е само за да си легнеш с нея." 

Издателство: Сиела (забележка за лошата коректорска работа)

Страницата на блога във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin