Коломбър – Дино Будзати

Дино Будзати е написал велик роман. Казва се „Татарската пустиня“ и изданието у нас е от поредицата „Избрани романи“. Разказва се за младо момче, което отива да служи известно време в далечна крепост, където се надява да срещне трудности и да извърши велики подвизи. Татарите обаче така и не нападат, а когато уж приближават, героят вече е възрастен мъж, когото трябва да изнесат на носилка. Напразното очакване, неизживеният живот, посветен на мечти за величие и неизбежно разочарование пропиват книгата със специфична атмосфера, която не мога да забравя.

Пиша за „Татарската пустиня“, когато всъщност ревюто е за „Коломбър“ – сборник с разкази от съшия автор, написан в по-късен етап от творческата му кариера. Изданието е в превод на Нева Мичева и е част от поредицата „Кратки разкази завинаги“ на „Жанет-45“. Както става с повечето сборници, някои разкази ми харесаха, други не толкова, а трети ми се сториха прозаични и банални.

„Коломбър“ за мен е най-добрият разказ. Неслучайно книгата е кръстена така. В него са вложени основни за творчеството на Будзати теми, които се появяват и в „Татарската пустиня“. Страхът от смъртта и бягството от домашното огнище, в преследване на велики дела. Баща моряк взима сина си на едно от своите пътешествия с кораб, когато в един спокоен следобед синът му вижда от водата да се появява коломбър – вид акула, която си избира жертва и не спира да я преследва до самия край. Никой друг не я вижда, освен набелязаният и неговите кръвни роднини. Така бащата, със свито сърце, обяснява на сина си ситуацията. Връщат детето на брега и полагат усилия да живее в града, на безопасност от опасните води. Но сърцето му така и не се успокоява, мисълта, че там някъде го дебне коломбърът продължава да го тегли към необятния океан. И така, един ден, той решава, въпреки опасността, да продължи занаята на баща си.

И така...

Докато, най-неочаквано, един ден Стефано забеляза, че е вече стар, престарял - никой наоколо не можеше да си обясни защо при цялото си богатство не остави най-сетне тоя неблагодарен живот по море. А той беше грохнал и горчиво нещастен, че цялото му съществуване е отлетяло в лудешки бяг през моретата, за да се изплъзне на врага. Много по-силно от радостите на задоволения и мирен живот за него се бе оказало изкушението на бездната.

Коломбърът, както повелява добрият разказ, се оказва нещо съвсем различно. 

Следва „Сътворението“ – забавен разказ, в който работливите духове предлагат на Господ да създадат Земята. Нещо като извънработен проект, след като цялата Вселена вече е готова. Всеки предлага различни животни и растения, а един досадник не спира да говори за нещо, наречено Човек.

В „Една нечистива любов“ мъж се влюбва в къща, а в „Хайка за старци“ групички от млади хулигани преследват всеки възрастен. Харесах още „Изпреварвания“, „Вятърът“, „Балонът“ и „Падането на светеца“. Изобщо всички разкази за монаси, светци и ангели бяха страшно забавни.

Очевидно към края на живота си Будзати е предпочитал да пише от първо лице, с лек, приятелски тон, а много от разказите му наподобяват есета и дори в някои споменава собственото си име. Аз, Дино Будзати... Изглежда му е била приятна тази заигравка между фантастичното и реалното. Всъщност това, което ми липсваше, което направи някои от разказите скучни, бе липсата на фантастичното. Любимите ми истории се оказаха все такива, в които въображението му е играло свободно. Искам повече от този Будзати и се надявам, че в сборника „60 разказа“ ще го намеря. 

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!