Коломбър – Дино Будзати
Дино Будзати е написал велик роман. Казва се „Татарската пустиня“ и изданието
у нас е от поредицата „Избрани романи“. Разказва се за младо момче, което отива
да служи известно време в далечна крепост, където се надява да срещне трудности
и да извърши велики подвизи. Татарите обаче така и не нападат, а когато уж
приближават, героят вече е възрастен мъж, когото трябва да изнесат на носилка.
Напразното очакване, неизживеният живот, посветен на мечти за величие и
неизбежно разочарование пропиват книгата със специфична атмосфера, която не
мога да забравя.
Пиша за „Татарската пустиня“, когато всъщност ревюто е за „Коломбър“ – сборник
с разкази от съшия автор, написан в по-късен етап от творческата му кариера.
Изданието е в превод на Нева Мичева и е част от поредицата „Кратки разкази
завинаги“ на „Жанет-45“. Както става с повечето сборници, някои разкази ми
харесаха, други не толкова, а трети ми се сториха прозаични и банални.
„Коломбър“ за мен е най-добрият разказ. Неслучайно книгата е кръстена
така. В него са вложени основни за творчеството на Будзати теми, които се
появяват и в „Татарската пустиня“. Страхът от смъртта и бягството от домашното
огнище, в преследване на велики дела. Баща моряк взима сина си на едно от
своите пътешествия с кораб, когато в един спокоен следобед синът му вижда от
водата да се появява коломбър – вид акула, която си избира жертва и не спира да
я преследва до самия край. Никой друг не я вижда, освен набелязаният и неговите
кръвни роднини. Така бащата, със свито сърце, обяснява на сина си ситуацията.
Връщат детето на брега и полагат усилия да живее в града, на безопасност от опасните
води. Но сърцето му така и не се успокоява, мисълта, че там някъде го дебне
коломбърът продължава да го тегли към необятния океан. И така, един ден, той
решава, въпреки опасността, да продължи занаята на баща си.
И така...
Докато,
най-неочаквано, един ден Стефано забеляза, че е вече стар, престарял - никой
наоколо не можеше да си обясни защо при цялото си богатство не остави най-сетне
тоя неблагодарен живот по море. А той беше грохнал и горчиво нещастен, че
цялото му съществуване е отлетяло в лудешки бяг през моретата, за да се
изплъзне на врага. Много по-силно от радостите на задоволения и мирен живот за
него се бе оказало изкушението на бездната.
Коломбърът, както повелява добрият разказ, се оказва нещо съвсем
различно.
Следва „Сътворението“ – забавен разказ, в който работливите духове
предлагат на Господ да създадат Земята. Нещо като извънработен проект, след
като цялата Вселена вече е готова. Всеки предлага различни животни и растения,
а един досадник не спира да говори за нещо, наречено Човек.
В „Една нечистива любов“ мъж се влюбва в къща, а в „Хайка за старци“
групички от млади хулигани преследват всеки възрастен. Харесах още „Изпреварвания“,
„Вятърът“, „Балонът“ и „Падането на светеца“. Изобщо всички разкази за монаси,
светци и ангели бяха страшно забавни.
Очевидно към края на живота си Будзати е предпочитал да пише от първо
лице, с лек, приятелски тон, а много от разказите му наподобяват есета и дори в
някои споменава собственото си име. Аз, Дино Будзати... Изглежда му
е била приятна тази заигравка между фантастичното и реалното. Всъщност това,
което ми липсваше, което направи някои от разказите скучни, бе липсата на
фантастичното. Любимите ми истории се оказаха все такива, в които въображението
му е играло свободно. Искам повече от този Будзати и се надявам, че в сборника „60
разказа“ ще го намеря.
Ако ви харесва това,
което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето,
което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:
Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg
Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!
