Дракони в райската градина – Карл Сейгън

Карл Сейгън е един от основните популяризатори на науката, хората, които правят невъзможното – да обяснят едни от най-сложните процеси, които протичат около нас, на прост и разбираем език. Хубаво е, че има такива хора, които подобно на Прометей са носители на огъня, който прогонва страхове и ограничаващи суеверия. Една от най-добрите му книги е озаглавена именно „Свят, населен с демони“ и в нея се осветяват множество мрачни кътчета, където необразованият ум все още обича да скита. В настоящата книга обаче, Сейгън стъпва малко по-встрани от своята област.

„Дракони в райската градина“ е посветена на човешкия мозък и разглежда неговата еволюция от Големия взрив преди петнадесет милиарда години до нашето съвремие. Сейгън обръща внимание на произхода на човешкия мозък, по какво той се различава от животинския, как се е появил разумът и по какви неутъпкани пътеки сме стигнали тук, толкова напред в еволюционната стълба.

Повечето организми на Земята в много по-голяма степен разчитат на генетичната информация, предварително закодирана в нервната им система, отколкото на извънгенетичната информация, която са натрупали през живота си. За човешките същества, а всъщност и за всички бозайници е точно обратното. Докато поведението ни все още е значително контролирано от генетичната ни наследственост, чрез своя мозък ние имаме много по-богати възможности да проправяме нови поведенчески и културни пътища в рамките на кратки времеви отрязъци. Ние сме сключили нещо като сделка с природата - да отглеждаме трудно децата си, но затова пък капацитетът им за нови познания да подобри значително шансовете за оцеляване на човешкия вид.

Все така увлекателен, Сейгън започва с така наречения космически календар, който видяхме и в началото на възобновената поредица „Космос“, на който е изобразена цялата история на Вселената, като 1 януари е Големият взрив, а последните два часа на 31 декември е развитието на съвременния човек. Сейгън разкрива пълните мащаби, за които често забравяме. Книгата му „Бледа синя точица“ е посветена напълно на смиряващото прозрение колко сме нищожни в космическия пейзаж. И все пак, единствено от това смирение може да възникне онзи по детски чист ентусиазъм към науката, който носи истинска наслада.

Втора глава е може би най-сложната за разбиране, защото в нея изобилства от термини, с които не всеки е добре запознат. За удобство на читателя, те са изкарани в кратък речник отзад. В главата се разглеждат връзките между гените и мозъка. Обръща се внимание на паметта, на това какво количество информация е необходимо, за да съществува разум и начините по които успяваме да съхраним тази информация. В следващите глави Сейгън сравнява нашия мозък с този на животните и показва разликите, които са позволили на съвременния човек да достигне до превъзходството си.

Лично на мен втората част ми беше по-интересна, защото в нея се обръща внимание на езика, културата и митовете, както обещава и самото заглавие. Имат ли животните абстрактно мислене? Сейгън посочва изключителни експерименти с шимпанзета, които показват, че съществуват човекоподобни маймуни, които са на границата на езика, учат се с бързи темпове и проявяват изобретателност. Началото се поставя с жестовете, които са били начална стъпка и за самите нас.

Макар и не една от най-добрите му книги „Дракони в райската градина“ е интересна и хвърля светлина върху анатомията на човешкия мозък, развитието и функциите му, като обръща внимание и на несъзнателното.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да ме подкрепите, като закупите романа ми „Момчето, което завърза Луната за Земята“ от следните сайтове:

Жанет-45, Ozone.bg, Ciela.com, Store.bg

Дебютният ми сборник с разкази „Когато великани ходеха по земята“ все още е наличен на сайта на „Жанет-45“. Благодаря ви!