Какво прочетох през лятото

Време е да ви призная една голяма тайна, която дълго пазя в себе си.

Не пиша ревю за всяка книга, която прочитам.

Всъщност близко е до акъла. Ако пишех по един текст за всяка прочетена книга, след време съзнанието ми дотолкова щеше да се стерилизира, че нямаше да мога да изразя дори една оригинална мисъл. Щеше да стане досадно повтаряне на едни и същи изрази. Затова четенето без обвързване с ревюта за мен се превърна в един своеобразен бунт, удоволствие, което пазя само за себе си. Но старите навици умират трудно. Затова реших да напиша публикация, в която да обобщя всичко, което прочетох през изминалите два месеца.

Буковски – Поща

За Буковски важи следното – ако си чел една, чел си ги всички. И все пак... не мога да откъсна поглед от страниците, докато не довърша книгата (което винаги се случва още на същия ден). Някои хора са привлечени към него от кратките цитати, които се въртят във фейсбук или от някое интервю, след което се разочароват от цинизма и уличния език в романите. Със сигурност неподражаем (макар всеки втори алкохолик у нас да се опитва да го имитира), Буковски е пример за свободното изразяване в писането, така че... просто си вземете Пощата.
На сутринта беше сутрин и аз все още бях жив.

Колет – Котката

Не знам какво да кажа... Момче и момиче се женят. Момичето започва да ревнува момчето от котката. В крайна сметка котката печели. Интересен поглед към ревността. Ако не беше толкова досадна в някои описания, книгата може би щеше да е от онези заглавия, които препоръчвам, когато стане въпрос за ревниви двойки.

Иван Тургенев – Първа любов

Тургенев описва несподелената любов на младо момче и сложните взаимоотношения между класите в Русия през 19 век. Момичето, Зинаида, е много повече от обект на желание. Въпреки че е наблюдавана отстрани, обстоятелствата формират един сложен и пълен с противоречия характер. Тя е лековата и глезена, но същевременно сериозна и затворена в себе си. Чак накрая разбираме трагичната ѝ съдба. Тургенев майсторски използва похвата разказ в разказа, за да засили неистовия копнеж по изгубеното минало. На места е излишно обстоятелствен, но краткостта на новелата го спасява от по-големи прегрешения.

Краят е покъртителен. 




Форд Мадокс Форд – Добрият войник

След прочита на „Добрият войник” ми стана ясно откъде Греъм Грийн е взел интересните и морално объркани образи в „Краят на аферата”. Съпруг, който поради характера си не може да ревнува, а дори се възхищава от любовника на жена си, разказва тази история с нескрито объркване и съмнение. Всяка страница е наситена с въпроси без отговори. Този специфичен тон на несигурност е най-забележителното в романа. Не ме интересуваха особено дисекциите на американското и английското общество, които се смесват в тази неестествена афера. Няма еротика, няма война, по дяволите, няма дори страст.„Добрият войник” дава обещания, които не изпълнява, досущ като героите си.

Не ми хареса превода (или редакторска работа), наистина не мога да преценя. Имам предчувствието, че в оригинал книгата ще ми хареса повече.

Джеймс Фрейзър – Златната клонка

Какво е лятото, без поне едно голямо предизвикателство. Една тухла, с която да се пребориш в отпускарските седмици. Набелязах си Фрейзър, защото е основополагаща книга, която винаги ми е бодяла очите. В крайна сметка не беше това, което очаквах. Високомерен, прокаран през призмата на рационализма поглед към световните митологии. Примерите, които илюстрират видовете магии и ритуали са твърде много и задушават текста. Въпреки това научих много неща и в крайна сметката съм доволен от инвестираното време. Препоръчвам паралелно да се четат бележките на Витгенщайн, който удря сериозна критика към подхода на Фрейзър.

Останалите книги са:

Достоевски – Бедни хора 

Първото произведение на Достоевски. Епистоларен стил, кореспонденцията между възрастен мъж и младо момиче, на фона на отчайващото социално положение на беден квартал в Санкт Петербург.

Марк Твен – Приключенията на Хъкълбери Фин

Ултимативната лятна книга.

Петроний – Сатирикон 

Древните римляни по нищо не ни отстъпват. Сексуалните патила на трима нещастници. Много се смях!

Освен това, можете да прочетете рецензиите ми за Дракула и Куфарът на брат ми (в Култура), които пуснах миналия месец.

Човек винаги има усещането, че не е прочел достатъчно, но след като си направих тази равносметка за изминалите два месеца... всъщност съм доста доволен от себе си. А вие? Губихте ли си времето в печене на слънце, или прочетохте нещо интересно? Пишете в коментарите.